Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.12.2012 00:50 - Малко за футбола в родината
Автор: lmlv Категория: Спорт   
Прочетен: 718 Коментари: 0 Гласове:
0



   Реших да пиша за спорта. Доста обемно понятие... Обхващащо много области, засягащо целия свят. Но не за света ще пиша днес. А за нашата мила България. И по - точно за футбола в страната ни.
   Българският футбол е конвеционално понятие. Почти всеки българин, обичащ футбол, харесва или не, следи българското първенство или по-точно така наречената "А група". Навремето, както биха казали някои читатели, по Бай Тошово време, всичко беше на ниво. Публика, стадиони, мачове на българските грандове срещу отбори като Барселона, Реал Мадрид, Байерн Мюнхен, с две думи - истински футбол. И така до падането на любимия  "соц" режим. И след това се почна - мутри, мутри, мутри, корупция, купени мачове и така и до днес. Неща, които убиват тази красива игра в милата ни родина. Но защо въобще пиша? Защото има надежда. Оправия може би ще има, дори да е някой доста далечен ден.
   А сега малко за мен. От четири години имам наблюдение на няколко футболни школи в столицата. Първата от които беше тази на Славия. Не знам откъде да започна... Много деца от различни  възрасти и уникални условия - изкуствени и тревни игрища  на високо ниво. Добри треньори, практикуващи атрактивен и атакуващ футбол, особено в юношеските сформации. Да, всичко точно, както се вика. Да ама не. Идва момент, когато ти казват чао. Кой откъде е. И много рядко някой остава, за да играе за мъжкия състав или бива продаван в друг тим. Това става именно при юношите старша, които могат да се насладят на последните си полупрофесионални мачове и после да продължат по пътя си, но не като играещи футбол на високо ниво. Да, има и изключения. Но са малко. Та Барса гради състава си изцяло на негови юноши. А българските школи едва ли раждат 10 професионалиста годишно. И точно тук се губи надеждата, смесена с тези "мутренски" изпълнеиния . Но, както споменах, нея я има. И тя се дължи именно на тези момчета отделяки по 3,4,5,6, някои и по 15 години от живота си, от малдините си по-точно, за да играят футбол. И докато другите младежи се друсат,пият и правят куп други техни си работи, футболистчетата тренират. Ден подир ден. И това в доста школи по страната. Юношите, практикуващи този спорт, са най-много в страната ни. И техните сърца носят надеждата на българския футбол. Защото познавам момчета, които знаят, че ще им бият шута след по-малко от година, но се борят. Контузени играят като за последно, но вярвайки, че няма да им е за последно. Е може само да се молим тази надежда, кипяща от сърцата на лъвчетата в България, да бъде възнаградена, въпреки всичката тази корупция и нагласеност. Защото ако ние, футболните фенове, не повярваме, то кой?





Тагове:   футбол,   спорт,   мъж,   фен,   момче,   живот,


Гласувай:
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: lmlv
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 10622
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 0
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031